Янис Гаитис е роден в Атина през 1923 г. Проявяващ интерес към изкуството от ранна възраст, Янис посещава Атинското училище за изящни изкуства между 1942 и 1948 година въпреки семейните жертви, наложени от контекста на Втората световна война. Въпреки неимоверните им цени по онова време, на Гаитис никога не му липсват бои или четки. За съжаление, академичната среда не е толкова творчески плодородна, колкото би му се искало на младия художник. Това обаче не възпира страстта му и той просто посещава отворени ателиета, където може свободно и необуздано да се изразява творчески.
Първата му изложба е организирана потайно и под голям риск през 1944 г. в личния му дом, далеч от погледите на германските окупатори. Под прикритието на нощта Гаитис и комунистическите му другари покриват стените на Атина с антифашистка пропаганда. За тяхно нещастие, освобождението от германския потисник скоро е последвано от ограниченията на гръцката гражданска война. Подобно на повечето интелектуалци художникът се принуждава да замлъкне. Той спира да прави изложби, но не спира да рисува и да изследва нови изразни средства. Домът на Гаитис се превръща в нелегално място за срещи на поети, писатели, художници и други, където обсъждат изкуството в най-съвременните му форми.
Съзнавайки рисковете, Гаитис излага новите си произведения през 1947 г., повлияни от главните течения в модерното изкуство на XX век, като кубизъм, сюрреализъм и дадаизъм. Критиците бързо порицават работата му, което принуждава художника да продължи работата си тайно. Когато искат от него да се запише в армията, той се преструва на психично болен, за да го избегне. Макар и под зорко наблюдение, Гаитис играе предателска игра на котка и мишка с властите няколко години.
Епохата след гражданската война отстъпва място на непредубеденост към майсторите на модерното изкуство и техните последователи. Личности като Пикасо, Брак и Шагал са представени в гръцки институции. Мотивиран и вдъхновен, Гаитис се присъединява към групата „Акрей“, която радикално се обръща към новите форми на изразяване и отрича живописта. Гласът на групата, за съжаление, е твърде краен за крехката, все още възстановяваща се Гърция.
Без изглед за предложения в Гърция Гаитис и съпругата му се местят в Париж през 1954 г. Шокът е значителен, но и плодотворен. В кореспонденцията си с родини той признава, че докато в Гърция е изпреварил времето си с 50 години, в Париж изкуството му е 50 години назад. Животът там е скромен, но продуктивен: Гаитис не прави почти нищо друго, освен да яде, да спи и да рисува. Най-накрая възможността му се удава и той прави изложби в Париж, Реймс, Лондон, Германия, Италия и Бразилия. Той се присламчва към разнообразни групи и движения, като търси всяка възможност да споделя страстта си и да се учи от съмишлениците си.
През 60-те години претърпява неочаквано развитие. Гаитис, радикалният абстракционист, се завръща към живописта и се ражда „стилът“ му, който определя творчеството му от този момент. „Антропакията“, чийто вид е усъвършенстван през 70-те, става ключова за затвърждаването на международното му признание. В крайна сметка, по-късно от останалата част от света, Гърция приветства блудния си син. След период на сноване между Атина и Париж Гаитис се установява в родния си дом през 1974 г. Вече широко признати и прочути, изложбите му бързо растат по брой и значимост в Гърция и по света, включително в Брюксел, Рим и Ню Йорк.
В знак на признание със смесени чувства град Атина посвещава ретроспективна изложба на творчеството на Гаитис през 1984 г. Макар и в лошо здраве — пушенето за него е страст, голяма колкото изкуството —, издържа до откриването и умира едва няколко дни след това. Той е изпратен с национално погребение след години на сложни отношения със страната си.
