Янис Кунелис е роден в Пирея, Гърция, през 1936 г. Син на гръцки морски инженер, Кунелис се проявява най-ярко извън родната си страна. Едва на 20-годишна възраст, след кратък период в Атинското училище за изящни изкуства, той пътува до Рим, за да учи в Националната академия „Сан Лука“ при Тоти Шалоя, на когото дължи познанията си и стилистичната си принадлежност към експресионизма и абстрактния неформализъм – двата фундаментални стълба в кариерата му.
Първата му самостоятелна изложба се провежда още през 1960 г. в галерия „Ла Тартаруга“ в Рим. Вече се усеща забележимото преминаване от това, на което художникът е бил научен, и това, което сам ще приеме. Чрез типографски знаци на ясен фон се появява неотложна необходимост от комуникация и колективно чувство.
Този устрем към общностност навярно обяснява защо Кунелис постепенно избира да приеме – и да бъде добре приет от – движението „Arte Povera“ около 1967 г. Приет е толкова добре, че е поканен от Джермано Челант на откриващата изложба на движението в галерия „Ла Бертеска“ в Генуа през 1967 г. Изумителният начин, по който Кунелис използва минерални материали, загатващ почти духовна връзка с природата, се свързва с гръцкия му произход и възпитание. От изложба на изложба инсталациите му стават все по-плътно изпълнени с произведения на изкуството, геометрични форми, материали и дори живи животни, обикновено коне. В стремежа си да превърне зрителя в главния герой на живо и дишащо пространство Кунелис се впуска в пърформанса.
Този ентусиазъм обаче не продължава дълго. Ограниченията на иновативния потенциал на „Arte Povera“ се проявяват горчиво през 70-те години, когато големи неподвижни камъни и затворени врати придобиват символични роли. Неяснотата се превръща във все по-важна черта на инсталациите му Живите създания отстъпват мястото на мъртви, препарирани животни или дори накълцани парчета, като през 1989 г. в Барселона той излага прясно заклана крава в галерията.
Оплетен в собствените си разочарования и нихилистични заблуди, Кунелис продължава да кани зрителя в населени пространства лабиринти, като оптимизмът се появява рядко, но поетично в творчеството му.
Значими скорошни изложби включват тези в Музея за модерно и съвременно изкуство, Saint-Étienne и Galerie Lelong, Париж (2014 г.); Museum Kurhaus, Клеве, Германия (2012 г.); Klein – Kounellis – Feu / contre-feu, Galerie Lelong, Париж (2011 г.); фондация Marcelino Botín, Испания (2010 г.); HEART, Музея за съвременно изкуство в Хернинг, Дания (2009 г.); замъка Шамон-сюр-Лоар (2009 г.); Матадеро Мадрид (2009 г.); фондация „Арналдо Помодоро“, Милано (2007 г.); Hôtel des Arts, Тулон (2005 г.); Националния музей за съвременно изкуство, Атина (2003 г.); Ars Aevi Forum, Сараево, Босна и Херцеговина (2003 г.); и Palais de l’Unesco, Париж (2002 г.).
Кунелис умира през 2017 г.
