Ян Бекман е роден през 1929 г. в Мейсе, съвсем близо до Брюксел. Възпитаник на Кралската академия за изящни изкуства в Брюксел, подобно на мнозина от белгийските си съвременници, художникът първоначално посвещава времето и усилията си на политически активизъм. Обаче бързо подтикът към творчество нараства неудържимо. В края на 50-те години на ХХ век Бекман започва като сценограф на свободна практика. Първата му работа е в драматичната секция на Националната телевизия на Белгия – BRT. Скоро след това той започва поредица от забележителни съвместни работи с големи театри както в Брюксел, така и във Фландрия – например Koninklijke Vlaamse Schouwburg и Beursschouwburg в Брюксел и Arcatheater и Nationaal Theater Gent в Гент.
Въпреки че е търсен и уважаван заради занаята си, Бекман няма как да не осъзнае, че тази дейност – като професия на пълен работен ден – поглъща художествената му кариера и желанието му да твори. Той вече е излагал свои работи през 60-те години, предимно в Galerie Zodiaque в Брюксел и на няколко изложби на фламандската конструктивистка група „G-58“. През 70-те години Бекман взима трудното решение да прекрати професионалната си дейност, за да се съсредоточи върху преподаване и – което е по-важно – да практикува живопис. Художникът бързо изнася таланта си в живописта и графиката в съседни държави като Нидерландия, Германия и Англия. Това ранно творчество е решително абстрактно и е белязано с по-тъмна цветова палитра. Характерният акцент върху пространството и светлината в много от композициите му сочи директно предходния му опит като сценограф.
Въпреки че е чудесно познава съвременните тенденции и разполага със богатия си личен професионален и житейски опит, който го е формирал, Бекман избягва тенденции, за да рафинира собствения си персонален художествен език. Природата заема централно място в творчеството му, но повече като абстрактно чувство, отколкото като фигуративен мотив. Чрез ритъма, пространството, динамиката, музикалността, геометрията, шаблони и колорит Бекман изследва природата по интимни начини, които му позволяват по-голяма тематична приемственост и същевременно с това и радикална еволюция на формата.
В средата на 80-те години настъпва кардинален обрат в кариерата на белгийския художник – преместването му в Съединените щати. Там той рисува вероятно най-известната си живописна творба: портрета на Нелсън Мандела (1990). В трезвото обезсмъртяване, което му отнема три години, художникът се опитва да улови момента, в който Мандела излиза на сцената след 27 години в затвора. След като прекарва известно време в Чикаго, през 1997 г. стремежът на Бекман към природата го отвежда на изток – в щата Кънектикът, където се установява в едно село, обградено с гори.
С времето се усилва дискретният социално-политически глас, който е наличен в творчеството на Бекман. Портретът на Мандела вероятно служи като повратна точка в това отношение. Напоследък любовта му към природата го кара гласно да осъди отричането на глобалното затопляне и климатичните промени, като една изложба, организирана от и проведена във Фондация „Бекман“, остро критикува Доналд Тръмп и президентските му политики.
Понастоящем Ян Бекман живее и работи в щата Кънектикът.
