Ясмина Цибич е родена в Любляна през 1979 г. Нейните произведения се артикулират около материализирането на „меката сила“, по-специално политическото използване на изкуството и архитектурата като средство за споделяне на идеали, ценности и дискурси. Тя развива тази способност за критично усвояване и подриване на повествователни инструменти и иконография като студентка, първо в Академията за изящни изкуства във Венеция (Accademia Di Belle Arti) (2003 г.), а по-късно в Колежа по изкуства Голдсмитс в Лондон (2004–2006 г.), където се запознава със своя партньор, фотографа Пит Мос. Успоредно с обучението си тя основава женския колектив Passaporta, който работи между Любляна, Лондон, Гранада и Венеция. Понастоящем се е установила в Лондон и Любляна.
Цибич натрупва, разчленява, подрежда и след това пренаписва културните произведения чрез множество техники – често смесени. Тя практикува „тотално изкуство“ посредством филм, скулптура, пърформанс и инсталации, като всички те служат на нейната мисия. Чрез наслояване и наслагване на символи и истории, тя фалшифицира дискурси, измества смисъла и – както самата тя заявява – декодира „механизмите на властта, като същевременно изгражда свои собствени алегорични структури“. Нейната метакритична методология, като разплита нишките на минали гоблени, ни просветлява и ни предупреждава за вплетените един в друг гоблени и мрежи, оформящи се в момента, насърчавайки аналитичното око и постоянната здравословна гледна точка към историята в нейния неспирен ход.
Югославия е тема, която Цибич охотно използва като пример, предупреждение и терен за експериментиране. Използвайки архиви и възстановки, тя деструктурира културната идентичност и дискурс на несъществуващата вече нация, по-специално използването ѝ или непознаването на женските фигури и гласове (понякога буквално например в певчески представления). Тя е провела това разследване най-вече във връзка с различните световни изложения, на които е била представена Югославия (под различни имена): Барселона (1929 г.), Париж (1937 г.), Брюксел (1958 г.) и Монреал (1967 г.). Монреал е мястото, където Цибич наскоро представи резултатите от това художествено търсене.
Участието на Цибич в 55-ото Биенале във Венеция през 2013 г. бележи повратна точка в кариерата ѝ, тъй като ѝ дава възможност да представи работата си пред по-широката художествена общност. Оттогава тя курира амбициозни, знакови международни изложби, включително Pleasure of Expense (2019 г.). Като използва стогодишнината от основаването на Обществото на народите и на фона на несигурността, подхранвана от Брексит, Цибич отново разкри политически дискурси чрез артистични дисекции. Тя представи различни филми в контекста на прожекцията, сред които The Gift: Act II (2019 г.), заснет в Женева, в сградата на Обществото на народите; Spielraum: Tear Down and Rebuild (2015 г.); и „State of Illusion“ (2018 г.), отново с акцент върху Югославия. Използвайки всички тези движещи се части, Цибич предизвиква и подрива хегемонската културна призма на държавата и нацията.
