Тим Гилман е роден в Кънектикът през 1971 г. Въпреки че е считан за художник основно в културните кръгове, Тим Гилман има плодовита кариера и разнообразен профил. С докторска степен по медии и комуникации той съчетава изкуството и маркетинга в опит да предефинира културните предприятия и институции чрез съвременната динамика на социална ангажираност, прозрачност и устойчив растеж.
Като част от тази инициатива той осъществява множество, понякога изненадващи, проекти. Той е художественият директор-основател на „Вратата на Гъливер“, миниатюрният световен музей на „Таймс Скуеър“, който стартира като проект Kickstarter. Също така работи като автор на реклами и е творчески директор в Bodden Partners, McCann Erickson и Wunderman. Гилман стартира творчески инициативи в различни области: той помага за основаването на Studio 360, интердисциплинарна обществена радио програма за изкуство за WNYC, той е и творческият директор-основател на Wunderman, най-голямата маркетингова агенция в Прага, и работи с чешката фънк група – Sexy Dancers, по нейния двоен златен албум, спечелил „Грами“ и издаден от Sony Music. Понастоящем той е изпълнителен директор на Центъра за устойчивост, образование, обучение и иновации (RETI) – организация с нестопанска цел в Ню Йорк, създадена с идеята да се съсредоточи върху превръщането на бедствията в потенциал чрез изграждане на градска устойчивост.
Обогатен от този многостранен опит, сега той е гостуващ преподавател в Университета в Колумбия, Висшето училище по архитектура, планиране и опазване, Ню Йорк, Училището „Парсънс“ по дизайн, Ню Йорк, Училището по визуални изкуства, Ню Йорк и др. Той пише за културни колони в печата и публикува книгата, The Academy of Forget (Академия на забравата), която насърчава критичното мислене като академичен методологичен инструмент.
От художествена гледна точка неговата концептуална работа е резултат от симбиотичната му връзка със съпругата му Франтишка Гилман, започнала през 1998 г. В този контекст е трудно едната личност да бъде отделена от другата. Тяхното изкуство е мултидисциплинарно, но някои основни теми се повтарят в изобилието на средства и подходи, които те използват. Изтриването на архитектурата е една от тези теми. Няколко от творбите им очевидно поставят въпроса как може да бъде заличено изграденото масово общество, за да се постигне по-голям пространствен баланс между присъствие и отсъствие. Концепцията за скритите пространства, като тези зад вратата, под стълбището или като паметта, също е ключова тропа. Съхраняването, копирането и, отново, заличаването на информация са постоянен акцент при противопоставянето на механичния и човешкия потенциал. Чрез паметта те разглеждат темата за субективността, индивидуалността и интимността, често изследвани в тяхното изкуство чрез пространствени средства. Фрагментът и цялото са безкрайни мотиви, които откриват архитектурни и хиперреалистични вариации в техните творби.
