1. Европейски съюз. Проектът за изграждане на Европа. Демокрацията и нейните правила
Започваме това художествено пътешествие, свързано с демокрацията, с набор от произведения, които пресъздават положителни и вълнуващи виждания за осъществяването на европейския проект.
John VASSAR HOUSE: Parlamento Europeo, 1979 – On display in visitors’ area, Strasbourg
В края на 80-те години на миналия век Франсоаз Шайн изготвя поредица от релефни пана, подобни на тези, които могат да бъдат намерени в градоустройствените планове на големите съвременни градове или в карти на инфраструктурата и на транспортните линии (например метро и железопътни линии, главни пътища, въздушни коридори).
Нейното произведениепре Ideoglyphe Européen (Европейски идеоглиф) (1988) дставлява лабиринт от пресичащи се маршрути и посоки, наложен върху метална повърхност, умишлено ръждива; сред тази плетеница от пътища проблясват миниатюрни електрически крушки, разположени там, където биха се намирали столиците на ЕС върху картата на континента. Ансамбълът е увенчан с редица малки часовници, указващи часовите зони, които според Шайн трябва да бъдат разчетени като знак за разбирателство и съгласие между държавите: от френския израз “mettre des montres à l’heure”, да свериш часовниците, т.е. знак за разбирателство и съгласие”.
През 1997 г., когато творбата е придобита и представена пред Европейския парламент, Шайн определя това релефно пано като „абстрактно произведение, което всъщност е на тема изграждането на Европа. Тази творба, която обрисува границите на един континент в движение и в разгара на трансформацията си, е създадена две години преди падането на Берлинската стена. Като пророчество за едно събитие, което разтърси Европа след Втората световна война, аз направих тази скулптура, след като живях в Ню Йорк в продължение на десет години. Това беше дълъг период на отсъствие и страдание, които несъмнено ми позволиха да разбера, благодарение на погледа отвън, онова сближаване, което съществува между всички европейски държави, сближаването, създадено от един-единствен народ: европейския”.
Освен това Шайн определя Ideoglyphe като първата от дълга поредица големи творби, осъществени от нея от 1989 г. насам. Нейният международен проект за градско изкуство, разработен в различни метростанции в европейските столици, също възпроизвежда този основен мотив: мрежата, с цел да се изрази тясната връзка между познанието и демокрацията
Друго емблематично произведение, което разглежда ключовата функция на Европейския парламент като двигател на парламентарната демокрация на континента, е European Parliament (1979). Неговият автор, Джон Васар Хаус, изобразява предмет, напомнящ голям компас, астролабия или друг научен навигационен уред, който символизира конкретен момент от историята на европейския проект през 1979 г.:
„Творбата „European Parliament” е замислена в чест на изборите през 1979 г. и изобразява момент, в който няколко европейски държави се стремят към присъединяване и членство. Вече членуващите държави са изобразени като плътен и солиден пръстен. Новите кандидати за присъединяване са готови да станат част от него в завихряща се центробежна сила“..
Освен това морфологията на скулптурата съдържа важно позоваване на разделението на правомощията в рамките на Европейската общност:
„Малкият ламиниран пръстен, който се върти около оста си, съставена от 3 карфици, които представляват Съвета, Комисията и съдебната власт, символизира механизма на незаконодателните функции“.
Тези вдъхновяващи принципи са превърнати във вълнуващ ротационен механизъм — въображаем компас или часовник, който, с динамичен наклон по оста си, бележи движенията на действие, координирано между държавите, които съставляват Европейския съюз през 1979 г., и тези, които чакат скоро да се присъединят.
След като проектира тази скулптура като„визуално честване на един изключителен исторически момент, когато се провеждат първите всеобщи избори за Европейския парламент“,Васар дава допълнителни индикации за нейното значение: „Елементите с ъглова форма, които съставляват пръстена, са 9-те държави членки, като всяка от тях е оразмерена според нейната сила на гласуване. Външните им повърхности изразяват индивидуалността на държавите, докато вътрешната повърхност на пръстена представлява тяхното сливане в едно цяло: Европейския парламент. Три движения в посока, обратна на часовниковата стрелка, по вътрешността на пръстена изобразяват съответно Франция и Германия, Бенелюкс и Италия, Дания, Великобритания и Ирландия като хронология на новосъздаденото европейско сътрудничество. Гърция очаква да влезе в кръга. Основата, символизираща електората, се състои от поток от различни политически течения, върху които се опира цялата парламентарна структура. Тези течения изпъкват като кинетична сила, която дава тласък на дейностите на Парламента“..
Пленарната зала, която представлява законодателната власт на Европейската общност, е представена в творбата Hémicycle Strasbourg (1987).), показваща част от пленарната зала по време на заседание в пълен състав, председателствано от П. Данкерт през 1987 г., вероятно изкопирана по снимка от този период и изобразена от Джон Гуди Линч с документална точност и яснота.
Близо до другата голяма пленарна зала на Европейския парламент в Брюксел стои монументалната творба Confluences (1989),на белгийския скулптор Оливие Стребел, който предизвиква гравитацията в една от своите най-дръзки творби. Художникът е издигнал истинско дърво от стомана — солиден цилиндричен ствол, който се издига и се разклонява в голям брой тръби, обособени в групи, които се докосват, разстилат и спускат в атриума на сградата „Спак“. Това е свободна и органична структура, която символизира, както подсказва заглавието ѝ, пространство на сливане и срещи, братство и добро разбирателство, което европейските нации трябва да се стремят да поддържат в обмена си и в общите дейности, които предприемат.