6. Демокрацията и промените в градската среда
Една съгласувана група произведения на български творци разглежда по критичен и образцов начин различни аспекти на влиянието, което включването на България в Европейския съюз оказва върху живота на хората.
Мотив I (Държавна машина), на Надежда Олег Ляхова, е част от проект, озаглавен „ГЛОБАЛНО И ДЪЛГОСРОЧНО СИТУАЦИЯТА Е ПОЛОЖИТЕЛНА“ (2007—2009 г.), който включва поредица от кратки видеоклипове, заснети по улиците на София, както и поредица от цифрови отпечатъци върху платно („мотиви“), съдържащи статични изображения от посочените видеоматериали.
Това дигитално отпечатване се отнася до прекомерното градско развитие и правителствената намеса при планирането на големи градове. Редиците изкопни машини, подредени в хоризонтални линии като армия извънземни в примитивна видеоигра, символизират мащабната строителна треска, обхванала България след интеграцията на страната в Европейския съюз. Както самата Ляхова коментира:
„В резултат на присъединяването си към ЕС на 1 януари 2007 г. България получи статут на пълноправен член. Оттук произтича и възможността за участие във всички „специални“, „регионални“, „иновативни“, „трансгранични“, „мултикултурни“ проекти, насочени към прилагането на „нормите на ЕС“, както и възможността да се възползваме от „широк спектър от възможности“, предлагани от ЕС.
(…) Надойдоха предприемачи и инвеститори, които носеха оборудване и водеха всякакви специалисти. Започнаха интензивни строителни дейности. Строително оборудване, монтирано в квартала. Бетонът и желязото замениха зелената трева. В средата на трясък, кал и облаци прах ентусиазирани хора и машини ежедневно допринасят за изграждането на нашето европейско бъдеще“.
Идеалистичното противопоставяне на критичното и скептично виждане на Ляхова ще намери идилично изображение в плакат, проектиран от полския илюстратор и художник Рафал Олбински, където Европа, символизирана от статуя на жена в хармония с изобразителните модели на италианския ренесанс, спи мирно сред пасторален пейзаж, докато емблематични сгради в Полша разцъфват в съня ѝ.
Светла визия на чиста радост в градските пространства блика от живописта на Василена Ганковска, в която млади хора се събират безгрижно на тревните площи в парка Бургартен във Виена – An Afternoon at Burggarten #2 (2007 г.) -.
Ако произведенията на Надежда Ляхова изобразяват нов град в процес на изграждане, то цифровата фотография на дуото Мисирков и Богданов – Уикенд 2126 г. Вълчеви (2008 г.) -, разглежда институционалната структура на комунистическия режим, а именно Дома-паметник на БКП на връх Бузлуджа (1981 г.), понастоящем считан за необичайна монументална реликва с все още поддържан футуристично-научен вид.
Сградата, наподобяваща някаква бруталистична, ретрофутуристична летяща чиния, се откроява на фона на въображаем пейзаж, където са застанали членовете на семейството, облечени в народни носии.
Както отбелязват критиците:
„В Уикенд 2126 г. — Вълчеви (2008 г.) семейство Вълчеви е изобразено на пикник в слънчева неделя, носещо се по склоновете на връх Бузлуджа. Някои членове на семейството дори имат вид като да композират музикално парче, след като току-що са приземили летящата си чиния на върха сред иначе пустинен пейзаж. Ясно е, че тази сцена, въпреки че се позовава на въображаемо минало и загатнато настояще, се развива в бъдещето. Въпреки странните им етно-средновековни одежди, напомнящи африкански роби, и ръчно изработени музикални инструменти, напомнящи отдавна забравена, но възродена от поп-фолка култура. Творбата на Мисирков и Богданов предлага възможна версия на начина, по който Бузлуджа може да бъде виждана и оценявана след няколко поколения“.