4. Грижи за най-уязвимите
През 2024 г. Парламентът прие няколко законодателни текста за реформиране на европейската политика в областта на миграцията и убежището, както е договорено с държавите – членки на ЕС[i]. Сред основните цели на Пакта за миграцията и убежището е да регулира по-справедливо и по-ефективно начина, по който държавите членки предоставят закрила на хората, заплашени от преследване и насилие.
Интеграцията на чужденците и бежанците в страните от ЕС е една от темите и проблемите, намерили място в творбите от тази група. В своя проект, озаглавен „Russian occupation in Georgia“ („Руската окупация на Грузия“) (2024 г.), Ани Меликидзе съчетава фотожурналистика и портрет. Нейните персонажи, бежанците, ни гледат в очите открито и без страх. Коридорите и стълбите на санаториума, в който са настанени в Абхазия заради руското нашествие, разкриват цялото опустошение и разруха, причинени от войната. В хармония с тези образи, в творбата си Nimeta (2001 г.) Алис Каск изобразява старо, пробито парче дърво, което изглежда като извадено от купчина развалини.
Alex FLETT – Ionic Pastoral
ANI MELIKIDZE – Russian occupation in Georgia
ANI MELIKIDZE – Russian occupation in Georgia
ANI MELIKIDZE – Russian occupation in Georgia
ANI MELIKIDZE –
TWOFOURTWO –
TWOFOURTWO –
Alice KASK – Nimeta
ZSOFI KOZMA – //NEM// SZÁMÍTOK / I DO //NOT// MATTER
ZSOFI KOZMA –
Darío VILLALBA – Itero Malva
Tiong ANG – Portret van een jongen (animatie)
В своята деликатна и мащабна текстилна инсталация „//NEM// SZÁMÍTOK“ („АЗ //НЕ// ВАЖА“) (2024 г.) Софи Козма предлага нов поглед върху трудната интеграция на много мигранти в Европа. Същата тема е разгледана и в няколко творби на доуто TWOFOURTWO (Константинос Кунис и Костас Мандзалос): „Postcards from Cyprus“ („Картички от Кипър“) (2017 г.) и „Kalos Kakos Ilthate“ („Добре дошли, недобре дошли“) (2020 – 2021 г.).
„Postcards from Cyprus“ (2017 г.) е резултат от тригодишна работа, чиято основа е критичната позиция на TWOFOURTWO спрямо социалната и политическата ситуация в Кипър след финансовата криза от 2013 г. и последиците от срива на банковата система[ii].
Отношението към бежанците е показано в неоновата инсталация на брега на морето: „Kalos Kakos Ilthate“ („Добре дошли, недобре дошли“) (2020 – 2021 г.).
Художествената група TWOFOURTWO разглежда темата за имиграцията и бежанците чрез пейзажните си фотографии, в които се открояват морето и бреговата линия. (…) Съзнанието на зрителя се насочва към думите от международния жаргон, които обикновено се използват, за да опишат тези изображения, например „бежански поток“, „изкореняване“ и ужасяващото „човешка стока“. Надписът с двойствено значение „καλώς/κακώς ήλθατε“ ни напомня, че пътуването води към несигурно бъдеще. Умишленото добавяне превръща буквата L в K и така смисълът на написаното може да се тълкува по различни начини. От „добре дошли“ до „не сте добре дошли“ или дори „без значение добри или лоши, вие сте добре дошли“[iii].
Грижата за децата, „новите бежанци на Европа“, както са наречени във фотопроекта на Ани Меликидзе, е централна тема в диптиха на Тионг Анг „Portret van een jongen (animatie)/ Портрет на момиче (анимация)“ (1993 г.). Картината представлява изображение в реалистичен фотографски стил на момче, което лежи в леглото. Художникът нанася зелена боя с нездравословен жълтеникав оттенък върху тънко платно, опънато върху рамка с формата на разтворена книга. Актът на повдигане на клепача, за да се разгледа окото под него, може би неволно напомня за смущаващите близки планове, използвани от Луис Бунюел в сюрреалистичния му филм от 1929 г. „Андалуско куче“. В този случай обаче окото е отворено насила, за да бъде разрязано с макетно ножче. Това е метафора за радикалния начин, по който художникът се опитва да разшири гледните точки на зрителите.
Дарио Вилялба (1939 – 2018 г.) и Алекс Флет (р. 1950 г.) разглеждат ситуациите на крехкост и болест чрез различни визуални стратегии. „Itero Malva“ (1989 г.) на Вилялба съдържа живописни и фотографски фрагменти, които в близък план показват смътно разпознаваеми части от човешкото тяло. Същевременно, благодарение на различните нюанси на сивото, можем да усетим крехката им чувственост. Това съчетаване на живопис и фотография е типично за художника. Някои от творбите, които през 60-те години на миналия век са му донесли международна слава, серията „Капсулираните“, сякаш са поставени под микроскоп в „Itero Malva“. Поразен от дълбоката човешка истина зад тези анонимни субекти – инвалиди, маргинализирани просяци или болни хора, изолирани в акрилни балони, Анди Уорхол нарича това произведение „поп душа“[iv].
„Пасторална картина“ (1996 г.) на Алекс Флет е необичайно memento mori.Картините от периода на барока през XVII в., изобразяващи идилични пейзажи, в които пастири неочаквано откриват човешки череп или гроб с надпис „Et in Arcadia ego“, са често срещан мотив, който символизира преходността на живота. Флет обаче създава закачлива полихроматична композиция, нарисувана върху платно и разположена на пода, с нямото, но внушително присъствие на овнешки череп, увенчаващ тотемичен стълб.
По думите на самия Флет:
В картината на земята (маслени бои върху платно) са използвани образи от древната келтска традиция – практиката да се издигат кръгли камъни с дупка, през които са прекарвали болните, особено децата, страдащи от рахит, дължащ се на недостиг на витамини, като магическо средство за лечение. Тази древна идея е доразвита в използването на овнешки череп, поставен върху покрит с шисти дървен стълб от ограда, който символизира „езическото“ невежество.
В очните ямки обаче са поставени стъклени лещи, на чийто гръб са изрисувани малки келтски кръстове. Келтските светци от онова време, особено св. Колумбан от Йона, обикаляли древните езически места на келтите и ги християнизирали с кръст. (…) Рахитът и други заболявания, свързани с недостиг на витамини, са били сериозен проблем в Шотландия и Европа в продължение на векове, включително до наше време.
Много съвестни политици се борят за подобряване на храненето и условията на живот на много хора в риск, точно както преди 14 века св. Колумбан се е борил за душата на една малка дива страна. Паралелна битка срещу най-страшния враг – невежеството. Художникът се надява, че „Пасторална картина“ ще вдъхнови политиците в Европейския парламент да работят за изкореняване на невежеството и болестите, където и да се намират те[v].
[i] Европейски парламент, „Парламентът окончателно одобри новия пакт на ЕС за миграцията и убежището“, достъпно на: https://www.europarl.europa.eu/news/bg/press-room/20240408IPR20290/parlamentt-okonchatelno-odobri-noviia-pakt-na-es-za-mighratsiiata-i-ubezhishcheto; Европейски парламент, „Законодателен влак, юни 2024 г., 5: Насърчаване на нашия европейски начин на живот – Регламент относно управлението на убежището и миграцията – трето тримесечие на 2020 г.“, достъпно на: https://www.europarl.europa.eu/legislative-train/carriage/asylum-and-migration-management-regulation/report?sid=8201.
[ii] Mantzalos, C. И V. Pericleous, Cultural Errors and Creativity: How Visual and Textual Triggers Create New Meanings („Културните грешки и творчеството – как визуалните и текстовите тригери създават нови значения“). Във: Error is New Culture: „В творчеството на 242 има присвояване. Те използват и прекрояват нови понятия от многобройните промишлени знаци, останали от фалирали предприятия вследствие на финансовата криза. Също така реконтекстуализират творенията си, като променят значението на знаците, за да създадат нови имена/думи, които насърчават критичен поглед към настоящата ситуация в Кипър. Използвайки манипулация и съчетание на текст и изображение, те онагледяват ежедневния живот в Кипър чрез понятията за консуматорство, алчност и мегаломания. (…) Успоредно с това поставят нови въпроси. Представлява ли финансовата криза „нов кипърски проблем“? Дали думите „окупирана територия“ и „бежанци“ ще бъдат заменени с „необслужвани дългове“ и „безработица“?“.
[iii] Пак там.
[iv] Museo Nacional Centro de Arte Reina Sofía, ‘Darío Villalba: una visión antológica, 1957-2007’, Madrid, 2007.
[v] Колекция на Европейския парламент от произведения на изкуството.