2. Етика и политическа свобода, демокрация и гласуване
Договорът за Европейския съюз постановява: „Всеки гражданин има право да участва в демократичния живот на Съюза. Решенията се вземат възможно най-открито и възможно най-близо до гражданите“[i]. Прозрачността и етиката са въпроси, които са тясно свързани с упражняването на политическата свобода и правото на глас. Парламентът ги разглежда чрез различни инициативи, например Кодекса за поведение на членовете на ЕП, Регистъра за прозрачност или уебсайта на публичния регистър[ii].
Предложението на артивистката Сара Баняй – „Rethink with the Communitives of Malmö“ (1 юни 2024 г.) – закачливо подчертава необходимостта да се действа етично и с чувство за отговорност при упражняването на политическата свобода. Създавайки игра с карти и съответното ръководство с инструкции за „преосмисляне“ на живота на общностите на конкретно и реално място в Швеция, Баняй поставя въпросите как и за какви цели трябва да се използва свободата на гласуване и участие. В контекста на играта и нейните правила терминът „communitive“ се отнася до синергията между проектите, насочени към общността, и хората, които се осмеляват да поемат инициатива.
ARKoPOLL: the party!
ARKoPOLL: the party!
Paul GRAHAM – Untitled, Germany (Swarm of flies / Hole in Ground)
ILIYANA GRIGOROVA
ILIYANA GRIGOROVA
Berit HEGGENHOUGEN-JENSEN – Untitled
Disco Voting Booth
ULYSSE VASSAS
Yannis PSHYCHOPEDIS – Portrait de Lorca
Rethink with the Communitives of Malmö
Rethink with the Communitives of Malmö
Hygge,
Hygge,
В диптиха на Берит Хегенхуген-Йенсен – „Без заглавие“ (1990 г.) – зеленият филц на масата в казиното повдига етични и морални въпроси за решенията, вземани по време на една игра, която включва движението на пари и ресурси. Що се отнася до масата, тя е обект, на който няколко от избраните за изложбата артивисти (Баняй, Алмейда) са отделили специално внимание в творбите си. Розина Луи поставя специален вид маса в центъра на своята творба „Hygge“ (2024 г.). Тази ниска масичка, освен че има чисто физическо присъствие и е предназначена за пиене на кафе, въплъщава исторически, социални и политически ценности, които Луи подсилва:
Датската дума „hygge“ или „добро живеене“, която се появява за пръв път в писмени източници през ХIХ в., е известна по цял свят и означава топло, дружелюбно чувство за задоволство. „Hygge“ е не само психологическо състояние на индивида, но и ежедневното усещане за принадлежност, сигурност, равенство, социален живот и личностна цялост. Зад това понятие стои силна и устойчива политическа структура, която подкрепя правата и свободите на всеки човек за културно, социално и политическо участие. Това произведение – функционално не повече от ниска масичка за кафе – отразява същността на отвореното, демократично и кооперативно общество.
Творбите на Янис Психопедис (р. 1945 г.) от края на 60-те години на ХХ в. разкриват различна перспектива в сравнение с гореспоменатите произведения. Те са посветени главно на злоупотребата с властта за ограничаване на свободата на гражданите и отразяват политическата ситуация в Гърция по това време[iii]. С хапливия си и ожесточен документален тон „Portrait de Lorca“ (1968 г.) представя галерия от персонажи, за които може да се предположи, че заемат високи постове в политическата йерархия. Грозотата на лицата им е подчертана в друга творба на Психопедис от същия период: „Спасителите“ (1968 г.)[iv].
Картината на Психопедис се вписва във визуалните кодове, възприети от други художници и групи по онова време, например испанските групи „Хроника“ (Equipo Crónica) и „Реализъм“ (Equipo Realidad) – движения, в които широко се използват изображения от вестниците, киното и историята на изкуството като коментар на социалната и политическата действителност. Както отбелязват критиците на изкуството и историците:
Янис Психопедис, чието творчество след 1964 г. съчетава политическа програма с черно-бяла естетика, напомняща вестниците, и концепцията за фотоесето, понякога се обръща директно към членовете на политическия и социалния елит. Студената фотографска естетика позволява на Психопедис да регистрира мрачната и сурова действителност на епохата обективно и без емоции[v].
Фотографският диптих на Пол Греъм (р. 1956 г.) „Без заглавие (Рояк мухи/дупка в земята)“ (1990 г.) противопоставя близък план на дупка в земята и изображение на рояк мухи, заснето отдолу. Според критика, който коментира тази творба за каталога на произведенията от Обединеното кралство, закупени през 1992 г., двете фотографии са визуално свидетелство за материалната следа, оставена в градския пейзаж от Берлинската стена като инструмент за потисничество и разделяне на хората:
Във фотографския диптих на Пол Греъм авторът е насочил обектива към земята, където някога се е издигала Берлинската стена, като по този начин деликатно напомня за неотдавнашните исторически събития. Вдясно зрителят потъва в яма, символизираща някогашната политическа разделителна линия, а вляво погледът му се издига към небето, за да види рояк мухи; и когато миниатюрните валкирии се изгубват в далечината, във въздуха остава да витае зловещо предзнаменование за политически раздор[vi].
Описаната по-горе картина на Психопедис може да бъде съпоставена с друго произведение, изобразяващо множество портрети по съвсем различен начин – „Changemakers“ (2024 г.) на българската фотографка и активистка Илияна Григорова.Персонажите в този калейдоскопичен колективен портрет са хората – активисти и артивисти, които Григорова среща по време на участието си в проекта „Pop the vote!“, споменат във въведението.
Като използва цианотипия, една от първите фотографски техники от XIX в., с характерния ѝ синкав монохром, Григорова изразява искреното си възхищение от тези хора. Изборът на техника, която днес се смята за рядкост, сякаш има за цел да подчертае ентусиазма, смелостта и динамиката на всеки човек. Същите черти можем да разпознаем и в творбите на Улисе Васас – „Disco Voting Booth“ (2024 г.) и Фьорида Ценай (Cultterra Team) – „ARKoPOLL: the party!“ (2024 г.). Основната им идея е да се покаже и съпреживее демокрацията като празник, в който могат да участват всички.
[i] Договор за Европейския съюз, дял II, член 10.
[ii] Европейски парламент, „Прозрачност и етика“, достъпно на: https://www.europarl.europa.eu/at-your-service/bg/transparency.
[iii] Гръцко министерство на културата, Национален музей на съвременното изкуство, ‘The years of defiance: the art of the ‘70s in Greece’ („Годините на съпротивата: изкуството през 70-те години в Гърция“): „Гърция преживя (…) период на политическа криза и размирици с поредица от краткотрайни правителства в резултат на конституционната криза от юли 1965 г. След държавния преврат от 21 април 1967 г. беше наложена диктатура, която продължи седем години и приключи с турското нашествие в Кипър и окупацията на голяма част от острова.“; „(…) гръцките художници не могат да наблюдават спокойно събитията на световната сцена. През този период изкуството се политизира силно по целия свят, а събитията в Гърция дават на художниците богат екзистенциален материал за работа и засилват желанието им за критична намеса; желание, породено от житейския им опит, от една дълбока нужда и от духа на едно време, което вдъхновява хората да отстояват идеите си. (…)“, декември 2005 г. – май 2006 г.
[iv] „Спасителите“ (1968 г.) може да бъде намерена в следната статия в „ART – ΝΕΑ“ от 3 октомври 2023 г.:
„Голямата ретроспективна изложба „Янис Психопедис. Изкуството като свидетелство за борба. Произведения от 60-те и 70-те години на миналия век и техния отглас“, която се открива утре (2023 г.) в Централната общинска художествена галерия на Корфу и Диапонтийските острови, е посветена на художественото творчество от 60-те и 70-те години на ХХ в. https://www.efsyn.gr/tehnes/art-nea/406500_pneyma-shima-kai-hroma-mias-oramatikis-aristeras
Относно други неотдавнашни проекти за художника: „Художествената стихия на Янис Психопедис“, 14 април 2024 г.:
„С двете си изложби в Германия и Англия през април и след това през юни в Гърция Янис Психопедис популяризира творчеството си в по-широкия европейски регион (…) Живеещ в Мюнхен, Берлин и Брюксел, Психопедис е един от онези художници, които са оставили отпечатък в света на изкуството и са установили трайното си, значимо присъствие в театри, музеи, галерии и други художествени институции“. https://www.efsyn.gr/nisides/429467_i-kallitehniki-anoixi-toy-gianni-psyhopaidi
Благодарим на TWOFOURTWO за помощта при намирането на повече допълнителна информация относно политическия и историческия контекст на картината на Психопедис в колекцията на Парламента.
[v] Гръцко министерство на културата, Национален музей на съвременното изкуство, ‘The years of defiance: the art of the ‘70s in Greece’ („Годините на съпротивата: изкуството през 70-те години в Гърция“), декември 2005 г. – май 2006 г.:
[vi] ‘Twelve stars – selected works from the European Parliament Art Collection featuring new British acquisitions’ („Дванадесет звезди – избрани творби от колекцията на Европейския парламент, включително новите придобивки от Обединеното кралство“), 1992 г.; Каталог на изложбата, състояла се в Белфаст, Единбург и Лондон между октомври 1992 г. и януари 1993 г.