3. Миграция: интеграция и европейска идентичност
Приемането на мигранти и тяхната интеграция в обществото трябва да се ръководят от ценностите на солидарността, равенството и справедливостта. Такава е целта на плана за действие на Комисията относно интеграцията и приобщаването за периода 2021 – 2027 г., публикуван през ноември 2020 г.
Планът за действие има за цел да насърчава приобщаването на всички, като признава важния принос на мигрантите за ЕС и премахва пречките, които могат да възпрепятстват участието и приобщаването на хората с мигрантски произход – от новодошлите до гражданите – в европейското общество[i].
Освен това в резолюцията си от 20 май 2021 г. относно нови възможности за законна трудова миграция Парламентът отбелязва, „че действащите директиви са оказали само ограничено въздействие върху предотвратяването на трудовата експлоатация и че работниците мигранти продължават да са подлагани на неравно третиране и трудова експлоатация“, и „призовава Съюза да предприеме съгласувани действия за справяне с неравното третиране и експлоатацията“[ii].
Variations on E.U. flag n°1-4
Variations on E.U. flag n°1-4
Posse Studio
Posse Studio
Mani(nuestro) Our Common Manifesto
Mani(nuestro) Our Common Manifesto
Paolo della BELLA – Europa
Screenshot
Crossing Bodies, Crossing Boundaries
Crossing Bodies, Crossing Boundaries
Въпросите за мобилността и интеграцията са на преден план във фотографията и видеопродукцията на българската художничка и режисьорка Боряна Венциславова. Венциславова живее във Виена и София и твори в различни дисциплини от областта на киното и видеото, инсталацията, фотографията, пърформативното и медийното изкуство. Видеоинсталацията „Миграционни стандарти“ (2011 г.) показва исканията на мигрантите за промяна на европейската миграционна политика. Участниците са застанали на фона на основните забележителности на Виена, а именно кметството, Хофбург, дворците Белведере и Шьонбрун[iii].
Както отбелязва художничката:
Уличната фотография или обикновеното документиране е нещо, което винаги съм изключвала. За мен интересни тук са историите на тези хора, а също структурните условия и конвенциите на нашето общество; в този смисъл в творбите ми има документален подход, но те са винаги инсценирани и разположени в среда[iv].
В проекта си „Crossing Bodies, Crossing Boundaries“ („Пресичане на тела, пресичане на граници“) (2024 г.), за който група хора участват в уъркшоп за рисуване, Бруно де Алмейда разглежда проблемите на пресичането на граници и възможностите, които това открива. След този опит Алмейда отбелязва, че:
Участниците от различни култури и държави, живеещи в Порто, използваха хартия, за да осмислят и смекчат понятията за граници между отделните индивиди и колектива чрез изграждане на отношения и водене на преговори. Този творчески процес стимулира критичното мислене на участниците, които наблюдаваха как художественото изразяване може да подкрепи демокрацията, подчертавайки това съжителство в множество пространства.
Друг колективен проект, реализиран под ръководството на Рашел Рузо и при условия, подобни на описаните в проекта на Алмейда, води до създаването на четири различни интерпретации на знамето на ЕС: „Variations on E.U. flag n°1-4“ („Вариации на знамето на ЕС № 1 – 4“) (2024 г.). Подобна игра със символите и цветовете, свързани с идеята за европейската идентичност, се усеща и в „Europa“ (1998 г.) на Паоло дела Бела.Характеризиращо се с лекота и веселие, изкуството на Дела Бела се корени в традицията на комикса – жанра, в който той се утвърждава първоначално. Любовта към илюстрациите и комичното се пренася и в по-художествените му творби, например „Europa“. Това голямо произведение в пейзажен формат се състои от 39 рисувани на ръка, линейно подредени илюстрации и 12 цветни звезди. Закачката е да се опитаме да разшифроваме културната символика на всяка рисунка, като я свържем с една от страните от ЕС.
„Mani(nuestro), Our Common Manifesto“ („Mani(nuestro), нашият общ манифест“) (2024 г.) на София Морено се вписва в дългата традиция на манифестите – писмени публични декларации на доктрини, програми или цели, често използвани както в политиката, така и в артистичния авангард на съвремието. В този случай манифестът действително има колективен характер – в него са събрани изказванията на много хора от испанската област Ла Риоха, включващи кратки впечатления и спонтанни мисли, свързани с чувството за принадлежност към демократично общество и територия, както на местно, така и на европейско равнище.
Бюрото за връзка на Европейския парламент във Виена, в сътрудничество с местни художници и град Виена, стартира инициатива на високо равнище, за да покаже, че защитата на демокрацията в Европа е колективна отговорност. Като част от нея, беше инсталиран огромен стенопис с предизборния лозунг, който ще бъде запазен за неопределено време и вероятно още дълги години ще напомня на минувачите за лозунга „Заедно за демокрация“.
[i] Европейски парламент, „Законодателен влак, юни 2024 г., 5: Насърчаване на нашия европейски начин на живот – План за действие за интеграция и приобщаване“, достъпно на: https://www.europarl.europa.eu/legislative-train/carriage/action-plan-on-integration-and-inclusion/report?sid=8201.
[ii] Резолюция на Европейския парламент от 20 май 2021 г. относно нови възможности за законна трудова миграция, ОВ C 15, 12.1.2022 г., стр. 196, достъпно на: https://eur-lex.europa.eu/legal-content/BG/ALL/?uri=CELEX:52021IP0260.
[iii] Steffen Siegel, ‘Counter-Images’ („Контраизображения“), 5X5 PHOTO TRACKS, специално издание по случай 25 години EIKON.
[iv] Aigner, S., ‘Borjana Ventzislavova’ („Боряна Венциславова“). Във: EIKON International Magazine for Photography and Media Art, № 80, 2012 г., стр. 24 – 29.