В допълнение изложбата има за цел да покаже ценни гледни точки по ключовите аспекти, от които се нуждае всяка здрава демокрация за функционирането си, например спазването на нейните правила и необходимостта от политическа ангажираност от страна на обществото. Тя повдига и други важни въпроси, които представляват тест за нашите демократични ценности, като например отношенията между гражданите и институциите, ролята на средствата за масово осведомяване при предоставянето на ясна и надеждна информация, ограниченията на правомощията на държавите по отношение на личния живот и на инициативите на гражданите, както и миграционните и трансграничните движения.

Някои важни тенденции в съвременното изкуство хвърлят светлина върху социалните и политическите реалности на съвременния свят, често с известна доза ирония, сарказъм, скептицизъм или горчивина. В този смисъл те се характеризират със силния интелектуален, етичен и в някои случаи открито политически ангажимент, поет от толкова много творци през XX и XXI век.

Изкуството често може да възприеме критичен поглед, който прониква отвъд простотата и видимостта на ежедневието ни, за да разкрие аспекти, които често остават незабелязани, да изтъкне неудобни истини или да повдигне етични и исторически въпроси. Това е изкуство, което си поставя за цел да предупреждава и съветва, да коментира открито и да служи като предизвикателство.

То е мощен инструмент за комуникация и повишаване на осведомеността относно различни проблеми, тъй като дава възможност за изразяване по начини, различни от писменото или говоримото слово. Изкуството има способността да разтърсва и да свързва. То умее да подбужда мисли и идеи и да служи като отправна точка за граждански диалог, за задълбочени разговори относно най-значимите теми за общността и за преодоляване на поляризацията по някои въпроси.

В настоящата панорама на визуалните изкуства съществуват тенденции, наречени „артивизъм“, „ангажирано изкуство“, „общностно изкуство“, „екологично изкуство“ и др., съгласно които функцията на изкуството е да служи като средство за протест и за повдигане на въпроси и проблеми от политическо естество, които следователно могат да бъдат обсъждани демократично.

По този начин изкуството се превръща в средство за комуникация и политически инструмент, насочен към трансформация на обществото: език, който надхвърля академичния и музейния свят, за да се придвижи към други области и да достигне до по-широка аудитория. Това е една от амбициите, които в рамките на различни стратегии и цели насърчават появата на няколко авангардни художествени течения на ХХ век, например дадаизъм и сюрреализъм, а по-късно и концептуалното изкуство.

Няма много художествени инициативи, изразени в колекции или движения, които приемат думата „демокрация“ от свое име. През 1974 г. терминът е използван в името на художествената общност „Творци за демокрация“, която преследва „ясна и категорична цел: да изрази солидарност с международните политически борби. Експерименталните художествени практики, възприети от групата, представляват не само нови начини за създаване на изкуство, но и алтернативни методи за изразяване на политическа мисъл и проявяване на политически действия. (…) „Творци за демокрация“ превръщат солидарността в творчески политически акт“.

Не бива да се забравя, че произведенията на изкуството, които съставляват тази изложба, както и много други творби, представени в колекции и изложби в цяла Европа, са породени до голяма степен от възможността, която едно демократично общество предлага на хората, а именно да изразяват свободно своето мнение и своите идеи чрез разнообразни средства. Един от тези комуникационни канали е изобразителното изкуство, свързано с развитието на интелигентността и критичното мислене, както признава Европейският парламент:

„Популяризирането на европейското културно многообразие и на познанията за общите корени се основава на свободата на художествено изразяване, способностите и уменията на хората на изкуството и културните деятели, на съществуването на процъфтяващи и устойчиви сектори на културата и творчеството в частната и в публичната сфера и на способността им да създават произведения, да бъдат иновативни и да реализират и разпространяват своите произведения сред широка и разнообразна европейска публика“.

„Като има предвид, че Европа представлява огромно богатство на културно, социално, езиково и религиозно многообразие; като има предвид, че в този контекст споделените ценности, които обединяват нашите общества, като свободата, социалната справедливост, равенството и недискриминацията, демокрацията, правата на човека, принципите на правовата държава, толерантността и солидарността, са от решаващо значение за бъдещето на Европа; (…) Подчертава богатия принос на европейската художествена продукция за културното многообразие и ролята, която то играе за разпространението на ценностите на ЕС и за убеждаването на европейските граждани да развиват критично мислене (…)“.