4. Рискове и опасности за демокрацията.
Поляризацията на конфликтите и разногласията между различните общности, страхът от бъдещето и прекомерното наблюдение и контрол на хората са теми и опасения, отразени в редица произведения, които възпроизвеждат състояние на криза и тревога, като ни подтикват да възприемем съзнателна позиция по отношение на реалностите, които те тълкуват.
Уили Дохърти фотографира градски пейзаж — безлюдна улица в родния си Дери, обвита в сивкава мъгла; жителите отсъстват или са се затворили в къщите си. Тази елипса му позволява да улови ситуация, белязана от скрито насилие и напрежение, която той обозначава с думата Enduring – издаваща съпротивление, упоритост, цялост.
TWO/FOUR/TWO (Art Group Created In 1996) Costas Mantzalos (*1963) & Constantinos Kounnis (*1973): Believe In Me, 2005 – On display in Parlamentarium, Brussels
Така Дохърти прибягва до връзка между думата и образа, която вече се е практикувала през 20-и век от теченията дадаизъм и сюрреализъм, а по-късно и от концептуалното изкуство. Той използва този семантичен ресурс по отношение на историческия, политическия и социалния конфликт, преживян в Северна Ирландия, и прави препратка към посланията и графитите, написани по стените на Дери и от двете страни.
Това са лаконични и на пръв поглед енигматични послания, като например тези, написани върху диптиха: Many have eyes but cannot see (1992 г.). В лявата и дясната част на крилата са думите: „Blind spot“ (мъртва точка) и „Vanishing point“ (точка на изчезване), може би загатващи мъртвите, невидимите зони, до които наблюдението, било то чрез камери или чрез патрули, просто не достига.
TОкото, което има потенциала да види и непреднамерено да наблюдава определени области от територията и социалния живот, представлява обезпокоителен иконографски елемент в ретро осветената фотографска творба от дуото TwoFourTwo – Believe in me (2005 г.), , където огромният клепач на човешкото око изпъква зад метална решетка, подобна на тази в затвор. Въз основа на специфичен исторически и социален контекст Дохърти създава образ — Endurance — чието значение, ако пренебрегнем географския и политическия му контекст, може да бъде универсална препратка към всяко друго място и ситуация, в които гражданското общество е в положение на подкрепяща и тиха съпротива срещу дадена заплаха. Освен това творбата на Дохърти включва волята да съхрани жива паметта за събитията, довели до конфликта. От тях може да се отправи предупреждение за необходимостта от увеличаване на гражданския и творческия капацитет на обществата за мирно решаване на проблемите, насърчаване на сътрудничеството и избягване на екстремни, насилствени ситуации като тази, обрисувана в творбата на Джеймс Ханли The Convert (1992 г.).
Когато държавата се преобрази в апарат за всяване страх, който не служи на гражданите, а ги използва и нарушава неприкосновеността на личния им живот, тогава тя приема образа на един митологичен Левиатан. Това създание може да бъде видяно да се появява от океана в централния панел на апокалиптичния триптих на Андрей Даниел: (Трилогия: Неуловимият смисъл на причинно-следствените отношения – Към Брьогел, Любовният период на левиатаните, Смъртта на работника X (2009 г.). Даниел вероятно се позовава на Leviathan на Томас Хобс (1651 г.) и едновременно с това отдава почит към художника от шестнадесети век Питер Брьогел Старши. По-конкретно той се позовава на един от шедьоврите на Брьогел: Dulle Griet (около 1564 г.) — колекция на музея Mayer van den Bergh, Антверпен, в която основният герой, Дуле Грит, поглежда към зиналата паст на Ада, символизирана от муцуната на Левиатан.
По същия начин, по който картините на Брьогел могат да се разглеждат през 16-и век като визуални документи на популярната култура, героите в триптиха на Даниел са обикновени хора от 21-ви век: туристи в лявото крило, строителни работници в дясното; всички те започват да страдат от космическите сътресения, внезапно разтърсили живота им.
В България Даниел е признат за „художник, общностен лидер, колега, наставник; той се утвърждава като една от водещите фигури в изкуството, които тласкат българската живопис напред в края на 20-и и началото на 21-ви век“. Както посочва един от най-добрите познавачи на творчеството на художника, Даниел твърди и вярва, че творците следва да синтезират смисъл: „И ако не се научим да измисляме смисъл, да синтезираме смисъл за себе си и за другите, за много големи групи хора, това съществуване би било по-скоро някакъв вид вегетиране“.
Други видове опасности и бедствия — тероризъм, война, вандализъм и пр. — които също застрашават демокрацията и свободата, са илюстрирани с хумор от Фло Касеару в нейната поредицата от рисунки Fears of a Museum Director (2014 г.). Тези привидно комични сцени придобиват по-дълбок смисъл: те изразяват страха от несигурното бъдеще чрез типичен за журналистическите карикатури подход, показващ репертоар от екстремни и катастрофални ситуации, на които може да бъде обект всяка публична или частна институция.
Рискът от некритично мислене и отчуждаване намира точно алегорично представяне в творбата с маслени бои върху дърво на Янис Гаитис: The Parade (1983 г.). Дан Волгерс End of the public road (1995 г.), където наблюдаващият може да се разпознае във водача на превозното средство, отразен в металиковата синя сигнализация, поставена в края на пътя. Ако приемем обществената пътна мрежа като метафоричен образ на цивилизацията и върховенството на закона, тогава тази снимка може да се разглежда като двусмислено предупреждение за това какво може да се случи отвъд обхвата на принципа на правната сигурност.