5. Средствата за масово осведомяване и демокрацията
Връзката между властта, медиите и обществеността е въпрос, който е силно застъпен в произведенията на Олаф Мецел и Антони Клаве. Творбата на Мецел, с по-ясен и провокативен тон, показва преобразуването на информацията в пресата в някакъв позлатен идол.
Властта да се информира, но също така и да се изопачават възприятието и мнението на обществеността относно ежедневните събития, е повтаряща се тема в изкуството на Олаф Мецел. Големият панел Il Messagero, mercoledì 12. October 1988 (1989 г.), се състои от метални матрици за отпечатване на едноименния италиански вестник на датата на заглавието. Основните проблеми, гравирани в матриците — отвличания, терор, трагедии — са станали почти неразличими за днешните дистанциращи любители от сложната напукана повърхност на тази релефна алуминиева творба.
Картината на Antoni Clavéдава представа за стойността на новините в пресата и нейното разпространение в градското пространство. New York II (1989 г.) прави алюзия за разпространението на културата, нейния постоянен цикъл на употреба, бързо износване и подмяна. Поп поетиката и използването на колажи — изображения от вестници и списания, поставени директно върху повърхността — са в синхрон с художествената продукция на американеца Роберт Раушенберг през шестдесетте години: изображения, преплетени в подобна на палимпсест подредба и пунктирани от жестови мазки на светлинен пигмент.
Препратката към новините, въплътени във вестниците чрез текст и снимки, също в основата на концепцията и на произведението Wall (2008 г.), в която мултимедийната художничка Anna Baumgart изобразява ужасяваща и трагична реална ситуация, изведена от конкретен момент от европейската история.
Оформен с главни букви в подножието на една от цифрите е надписът Reuters Forum — новинарска агенция — за да се посочи иконографичният произход на групата скулптури. Всъщност визуалната препратка е снимка в пресата, обезсмъртяваща група берлинчани, които бягат, след като са били евакуирани от домовете си през август 1961 г. Моментът на снимката е изграждането на тази стена, разсичаща града на две, така че нейното преминаване да става все по-трудно и накрая тя да се превръща в смъртоносна бариера, която ще символизира дълбокото идеологическо разделение между Съветския блок и Запада през следващите три десетилетия. Тази рана изчезва час през 1989 г., когато стената е разрушена: исторически момент, уловен в някои от снимките от поредицата на Франк Тил Berlin (1990 г.)
Баумгарт посочва фотожурналистическия произход на нейните скулптури, като разделя всеки човек на две ясно обособени половини: Сива градация в предната част и плътна бяла част на гърба. Това разграничение отразява двуизмерния произход на групата и транспонирането ѝ от снимка в триизмерно пространство.
Въпреки че скулптурата е много по-абстрактна от оригиналната снимка и не показва подробно лицата на отделните хора, Баумгарт придава забележителен реализъм на предметите, които те носят, включително текстурата на кутиите и чантите. Чувството за неотложност и страх, породено от позициите и жестовете на берлинските граждани във фотографията, е смекчено от смолата — материал, широко използван от бележити съвременни фигуративни скулптори като Хуан Муньос или Кийт Едмайер.