От ангажирано изкуство към демократичен артивизъм
Въведение
Съпоставяйки произведенията на няколко поколения визуални творци, изложбата „Changemakers“ изследва как изкуството може да служи като средство за обществена промяна. От една страна, са представени европейски художници от втората половина на ХХ в., чиито творби засягат социални и политически въпроси, а от друга, съвременни млади творци, които се занимават с артивизъм – хибриден жанр, съчетаващ техниките на визуалните и пърформативните изкуства със стратегиите и целите на активизма[i].
И двете поколения творци вярват, че изкуството им има политическо значение – не само от идеологическа и поетична, но и от техническа и материална гледна точка. Те възприемат творчеството си като послание от името на общността, към която принадлежат, и като критична позиция по актуални въпроси от социална значимост.
Освен това, както ще видим в каталога, някои от представените артивисти правят паралели между процедурите, стратегиите и формите на сътрудничество в творческата си работа и процесите на обсъждане, преговори и вземане на решения, характерни за парламентарната демократична система.
При подбора на произведения от колекцията за съвременно изкуство на Европейския парламент акцентът беше поставен върху творци, които са демонстрирали ангажираност към социалните и политическите проблеми на своето време през цялата си кариера и творчество, а именно: Емилио Ведова, А. Р. Пенк, Георг Базелиц, Феликс Дрьозе, Дарио Вилялба, Янис Кунелис и Адолф Фронер. Тяхното творчество и професионален път, включително членството им в групи на художници и подкрепата им за манифести, свидетелстват за факта, че те са заели позиция на протест срещу исторически, политически и социални обстоятелства, които биха могли да ограничат или да застрашат свободата на мисълта и изразяването.
Някои от тях са показали готовност да се занимават с теми, въпроси и реалности, неудобни за обществото и политическата власт – характеристика, която се проявява в пътя на творци като Дарио Вилялба, Клаус Карстенсен или Янис Психопедис. Творбите им са израз на убеждението, че да бъдеш живописец или визуален артист води до неизбежната отговорност да променяш гледната точка на зрителя.
Освен горепосочените творци и в опит да се установи приемственост с настоящето, изложбата включва произведения на млади артивисти. Много от тях са създали творба или интервенция по проекта „Pop the vote! Culture on the ballot“ („Гласувайте! Култура в бюлетината“), стартиран от Culture Action Europe и съфинансиран от Европейския парламент. Основната цел на инициативата беше да се насърчат младите граждани да гласуват на изборите за Европейски парламент през 2024 г., особено в държави като Белгия, където възрастта за гласуване беше намалена.
Изложбата е признание за работата на европейски художници, чийто творчески път се характеризира с ангажираност към политическата свобода и свободата на изразяване – понякога не без риск за самите тях или за професионалното им развитие. Тези художници са се осмелили да оспорят конвенциите и цензурата и с това са изиграли важна роля за разширяване на техническите и тематичните граници на визуалните изкуства.
Избраните творби са организирани в четири групи, които отразяват преобладаващите теми, застъпени както в произведенията от колекцията, така и в артивизма на младото поколение.
- 1. Свобода на изразяване, свобода на жестовете и езика
- 2. Етика и политическа свобода, демокрация и гласуване
- 3. Миграция: интеграция и европейска идентичност
- 4. Грижи за най-уязвимите
- 5. Additional Resources

[i] Nossel, S., ‘Introduction: On ‘Artivism,’ or Art’s Utility in Activism’ („Въведение: За „артивизма“ или полезността на изкуството в активизма“). Във: Social Research: An International Quarterly, т. 83, № 1, 2016 г., стр. 103 – 105. Проект MUSE, https://doi.org/10.1353/sor.2016.0023.
По организационни и технически причини не всички произведения, включени тук, могат да бъдат показани във всички изложбени пространства – първоначално в Брюксел и Страсбург.