Полето на Съливан

Художник на лирични пейзажи, Уилям Крозие пълни своите природни картини с изключително разпознаваемо чувство за инерция. Студент в Училището по изкуства в Глазгоу от 1949 до 1953 г., а впоследствие прекарва време в Париж и Дъблин, преди да се установи в Лондон, където наистина започва творческата му кариера. В крайна сметка той се премества в Корк, където създава и студиото си. Регионът се оказа силно влиятелен и вдъхновяващ и се превръща в най-изследваната тема и предмет на творчеството му. Подходът на Крозие към пейзажа е доста отличителен. Цветовете са живи, контрастни и като цяло емоционално заредени до такава степен, че зрителят не може да не придаде скрит романтизъм на творбите му. Нещо повече, разбирането му за използването на линии и инерция са това, което наистина отличава част от творбите му. Всъщност, Крозие не се присъединява към академичното усещане за перспектива, но предава насоченост, ориентация и дълбочина чрез дълбоки криви, като обикновено води погледа вдясно, използвайки почти спираловидно движение. „Полето на Съливан“ идеално капсулира тази характерна композиция. Изглежда все едно посоченото в заглавието поле почти се гмурка във водното тяло, а извитият му контур е много благоприятен за инерция. Водата е развълнувана по подобен начин, а нейната линейна слоеста повърхност е неспокойна. Подобна работа с линиите е в пълен контраст с по-късната продукция на Крозие (след 90-те години), която е белязана от твърда, сплескана и неподвижна вертикалност.