Bianco e Nero

Емилио Ведова е творец, който добре осъзнава естетическата промяна, въплътена от него и неговото поколение. Като цяло самоук, посещавал само скромни и спорадични вечерни класове. По време на Втората световна война Ведова насочва възгледите си към изкуството. През 1943 г. се присъединява към антифашистката група „Коренте“, членовете на която са възприемчиви към революционната амбиция на венецианското творчество. От този момент нататък повечето сдружавания на Ведова съпътстват артистична позиция. Например през 1946 г. подписва съвместно „Отвъд Герника“, за да насърчи изразителната абстракция. Година по-късно основава „Нов фронт на изкуствата“. През 1956 г. той продължава да разширява границите, като се присъединява към „Gruppo degli Otto“ и излага заедно с тях на биеналето във Венеция. Това събитие обикновено се свързва с раждането на влиятелното движение „Неформално изкуство“. „Bianco e nero“ олицетворява прибягването на Ведова до абстракцията като средство за комуникация на неговите политически пристрастия и стремежи. Композицията е конфликтна, ъглова, остра и – както заглавието съвсем просто – контрастна. Предадена е точка на разкъсване, на необходима промяна, за да се предотврати непрекъснатото натрупване на това неминуемо напрежение.