Cielo

Марио Скифано е продуктивна фигура от италианския период на постмодернизма. Самоук от ранна възраст и реставратор на керамика по занаят, Скифано възприема метакритичната практика на неформалното изкуство и по-късно колажа, издигайки се като едно от водещите имена на италианския поп-арт. Той по случайност излага творбите си по време на изложбата на „Новите реалисти“ през 1962 г., заедно с известните от този жанр Анди Уорхол и Рой Лихтенщайн. Свеждането на приноса му към изкуството на 20-ти век за сметка на поп колажите въпреки това е ограничаващо. Бунтар по душа, Скифано подкрепя контракултурния призив на рокендрола, като се запознава с изгряващите имена на сцените в Лондон и Ню Йорк и за съжаление става жертва на един от по-малко завидните аспекти на този начин на живот: наркоманията. Неговата художествена практика продължава да се развива, връщайки се към предишните стилове и естетика на модерната епоха. „Cielo“ е основана на раздели пейзажна живопис. Отличаваща се с редуване на равнини структура, съвсем очевидно е свързана с друго творение на Скифано от същата година: „Grande particolare di paesaggio italiano a colori“. И двете картини изглежда споделят една и съща композиционна линия, като художникът оцветява различни области в различни нюанси.